" ...Само ще отбележа, че към работата за изразително и емоционално пеене в детския хор не можем вече да тръгнем с дежурната усмивчица на миловидните детски личица и прочие...Тези примитивни прийоми, наблюдавани и в хорове от възрастни, достигат понякога до противно кеврене и далеч не са по мярката на огромните духовни и физически възможности на нашите деца, които са способни на голямо, дълбоко и вълнуващо изкуство...- не само поради душевната си чистота, гъвкавостта и възприемчивостта си, а и поради тези чудни, неповторими черти, които има детското лице. Лице, в което всичко е грациозно, всичко е изразително, всичко е хубаво, красиво и така безподобно говорещо...
...Има задачи в хора – вокални и други задачи, които не можем да постигнем само с български репертоар. Необходимо е да вземем класика, да вземем предкласика, защото там са дълбали и работили онези хора, които и до днес са недостигнати в познанието на човешкия глас и специално на детския глас.
А това вълнение изцяло преминава и у децата и задвижва емоционалната им природа, тая златна птичка, на която трябва да се осланяме най-много при работата си с тях.
...Словото е отправното начало за изпълнението на песента. Целият смислов и емоционален заряд се таи там, в текста. Той трябва предварително да се разбере и почувства от певците, да ги раздвижи, да ги развълнува, за да му отдадат съответното вярно, силно въздействащо изпълнение...Тук диригентът си помага с разглеждането на текста, изхождайки от него, но най-вече трябва да се осланя на своята искрена вяра и убеденост в това, което говори – да го преживява пред децата, да им го внуши...
...Да се изговори текстът или, по-точно, да се издекламира пределно ясно, за да стигне до ушите на слушателя...- тогава ще въздейства. Детето е способно да стори това по-успешно от възрастния артист дори защото то всецяло вярва на онова, което говори, което е писано в песента. А тази вяра се предава чрез него и на слушателите, защото и те по-лесно вярват на детето, отколкото на големите (големите са по-фалшиви, по-неверни)...
Децата всичко могат, в някои случаи по-добре и от възрастните, стига да се работи правилно с тях и да бъдат обичани!...
...Бих казал, че хорът е най-силната, най-естесвената и поради това най-демократичната форма за естетическо възпитание и хармонично развитие.
Дърта лъжа е това, което някои от нашите фалирали музикални педагози се мъчат да втълпят на хората, че нотното пеене било нещо трудно, че убивало емоционалността.
И там имаше прекрасни деца. Но къде ли децата не са прекрасни!..." |
ЮБИЛЕЕН САЙТ НА ХОР "БОДРА СМЯНА" 
АКТУАЛНО. НОВИНИ 18:24
