[BG]   EN  
ЮБИЛЕЕН САЙТ НА ХОР "БОДРА СМЯНА"

АКТУАЛНО. НОВИНИ
ИНТЕРВЮ С ЛИЛЯНА БОЧЕВА, МОСКВА 1988 г.
ЗЛАТНИТЕ ПЕСНИ НА ХОР "БОДРА СМЯНА"
ЦВЕТЕ ЗА ЛИЛЯНА БОЧЕВА
ЗА ХОР "БОДРА СМЯНА"
В ПАМЕТ НА БОНЧО БОЧЕВ
В ПАМЕТ НА ЛИЛЯНА БОЧЕВА
ХОР "БОДРА СМЯНА" С ПРИЗНАТЕЛНОСТ КЪМ Г-ЖА СВЕТЛА БЕШОВИШКА
ПУБЛИКАЦИИ
ТЕКСТОВЕ - ПЕСНИ -1
ТЕКСТОВЕ - ПЕСНИ -2
ТЕКСТОВЕ - ПЕСНИ -3
ТЕКСТОВЕ - ПЕСНИ -4
ФОТО ГАЛЕРИЯ
АУДИО - ГЛОГ
ЗА КОНТАКТИ
ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ

БЛОГ АРХИВ
«« септември 2017 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
        1 2 3
4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17
18 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28 29 30  


АУДИО ЗАПИСИ ЧУДОТО: ХОР "БОДРА СМЯНА" ИЗ "ЗЛАТНАТА КНИГА" НА ХОРА

АКТУАЛНО. НОВИНИ 22:38
« Обратно
ЧАРОДЕЕЦЪТ БОНЧО БОЧЕВ
/автор: Проф. Емил Янев
22 Януари 2010 /

Именитият диригент доказваше, че музиката и хоровото пеене не са излишен лукс, а необходимост за личностното изграждане на децата и младежите


Снимките са от архива на хор "Бодра смяна" и от личния архив на Бончо и Лиляна Бочеви

След като малките певци от хор "Бодра смяна" изпълниха сцената, появи се и той - Бончо Бочев (1.12.1899 г., Поликраище - 22.05.1975 г., София). Широко усмихнат и с характерната си, малко патешка походка, зае мястото си в средата на сцената и... започна един незабравим концерт. Не бях виждал дотогава толкова артистично разкрепостен диригент, който не дирижираше, а "играеше" и като драматичен актьор физически се превъплъщаваше в различни образи, според характера на музиката. И което беше най-важното, децата-певци адекватно реагираха на неговата жестикулация и мимика. В резултат на това единение от сцената се понесе огромна емоционална вълна, която заля слушателите и до края на концерта бяхме в неин плен.
Няма човек, който е общувал - пряко или опосредствено - с Бончо Бочев и да не е бил впечатлен от неговата всеотдайност на децата и детското хорово пеене. Започнал артистичния си път като учител - най-напред на село, после в София, Бончо Бочев извървява дълъг и нелек път до висините на детското хорово пеене. Всъщност той е самоук диригент, тъй като в далечните години на своята младост и професионално съзряване не е имало къде и от кого да се учи на "занаят". "Викайки на помощ неволята", той се принуждава в процеса на работата сам да открива истините на хоровото пеене.
Експериментирайки всяко свое "откритие", той стига до основните изводи, че:
- българските деца са изключително надарени в музикално отношение (нищо, че на Магърдич Халваджиян това не му е ясно)
- те трябва да получават възможност за реализиране на дарбите си
- при правилно ръководство надарените деца може да проявят невероятни артистични възможности.
Това са достатъчно силни аргументи, които мотивират диригентската дейност на Бончо Бочев. Започнала в училищните хорове, тя преминава през Хора на софийските славейчета, за да изкристализира и кулминира във висококултивираното хорово пеене на "Бодра смяна", създаден през 1945 г.
Още от самото начало на диригентската си работа с "Бодра смяна" Бончо Бочев взема "на прицел" най-високите световни художествени образци на музикално-изпълнителското изкуство за еталон на своята дейност и "обявява война" на опростителските тенденции в детското хорово пеене. До края на живота си с всеки концерт неизменно доказваше, че профанирането на детската песен е пагубно явление за българската музикална култура, тъй като интелектуалните и емоционалните възможности на децата и юношите са безгранични.
Бончо Бочев "притискаше" българските композитори да третират детската песен като пълноправен композиционен жанр, в който наред с детското да има и проблемни моменти. Той успя да накара автори като Тодор Попов, Димитър Петков, Георги Димитров, Светослав Обретенов и други да създадат детски песни с развита композиционна структура, което доведе до обогатяването на детския хоров репертоар. От своя страна това съдействаше за разширяване на изпълнителската палитра на детските хорове, което се оказа "печелившата карта" за повишаване на тяхното изпълнителско майсторство. И отново - за кой ли път - трябва да се изтъкне простата истина, че е необходимо всичко да се започва от училището, като се обърне повече внимание на баланса между интелектуалното, физическото и емоционално-естетическото възпитание на подрастващите поколения, който е "condition sine qua non".
По време на репетициите и концертите Бончо Бочев гореше! Децата оценяваха тази негова безпощадност към себе си и всячески се стараеха да му сътрудничат в неговия стремеж за постигането на художествено съвършенство, което и те самите желаеха. Така се получаваше една невероятна сплав, от която заедно шлифоваха незабравими звукови богатства.
И след репетициите, и след концертите от него се "лееше" пот и не пропускаше възможността да подчертае, че "и диригентът изкарва прехраната си с пот на челото!" Затова Бончо Бочев винаги носеше малко куфарче, в което освен нотите бяха и дрехите му за преобличане - действие, което правеше не по-малко от два пъти дневно.
С изкуството и с примера си Бончо Бочев стана "учител" не само на българските диригенти на детско-юношеските хорове. Със своите изказвания и "показни" концерти на сесиите на Международната организация за музикално образование (ИСМЕ) не само показваше на диригентите от цял свят своя нов подход за работа с подрастващите, но и успяваше да ги убеди в правилността на своята методика за артистично общуване с децата и създаваните съвместно с тях артистични шедьоври.
Все още слушам записи в изпълнения на "Бодра смяна" под ръководството на Бончо Бочев и констатирам, че независимо от годините, минали от тяхното създаване, и въпреки по-скромните възможности на тогавашната звукозаписна техника, те поразяват с професионализма и силното си емоционално въздействие, независимо че никой запис ме може да се сравнява със силните художествени послания и внушения, идващи от "живото" изпълнение!

Хоровото изпълнение под ръководството на Бончо Бочев не е само хубаво вокализиране, то е омузикалена художествена рецитация на поетичния текст на песните. Това придава на постигнатата от него музикална фраза невероятна пластичност, в която се крие "магията" на неговото диригентско величие! Някои хора подценяваха неговите художествени резултати поради липсата му на специално висше образование и го характеризираха като "самодеец". Вярно, в образователен аспект той беше с ценз от институт за начални учители, но с постиженията си Бончо Бочев се утвърди като "гениален самодеец" с огромен музикален талант, художествено-артистична фантазия и самобитно диригентско дарование. В периода 1965-1990 г., когато българското хорово изкуство изобилстваше с много световно признати хороводиригентски звезди, светлината, излъчвана от неговата звезда, беше от най-ярките и с неповторим блясък.
Когато в резултат на безкрайните "реформи" в българската образователна система музикалното възпитание в училищата бе изтикано на опашката, с чувството на артистична и гражданска отговорност Бончо Бочев отново стана инициатор за създаването на Хора на софийските девойки. С него искаше да докаже, че музиката и хоровото пеене не са излишен лукс, а необходимост за личностното изграждане на децата и младежите и тяхната емоционално-естетическа култура. За съжаление националните и международните успехи на този състав не стигнаха до ушите, очите и сърцата на тези, на които трябваше, и след няколкогодишни усилия, сменил няколко диригенти и останал без материална подкрепа, хорът се разпадна!
Ако знаеше сега какво става с "Бодра смяна" и музикалното възпитание в българското училище, сигурно 100 пъти би се преобърнал в гроба си...
За българското хорово изкуство Бончо Бочев е емблематична личност, която създаде в детското хорово пеене:
- нови художествени и възпитателни критерии
- нови репертоарни изисквания
- нови социални измерения на хоровото изкуство.
От рождението на Бончо Бочев изминаха 110 години, а от смъртта му - 34. А сякаш всичко това е било толкова отдавна и обществото е забравило, че имаше един "чародеец", който с изкуството си го издигаше на космически висоти, изпълнявайки своята апостолска мисия на земята, защото не можеше да бъде друг!
Воден от непогрешимата си интуиция, с широк артистичен замах и вътрешна убеденост, Бончо Бочев създаде българската школа в детското хорово пеене, чиито принципи намериха много последователи у нас и по света. Името му се превърна в символ на висок професионализъм, съчетан със завладяващ артистизъм и спонтанно въздействие върху слушателите. Хуманизмът на изкуството му се утвърди като важно средство за запазване чистотата и непосредствеността на детската чувствителност и беше пример за подражание. Затова то ще остане завинаги в българския музикален летопис!

/Източник:
http://77.77.143.126/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0002&n=6507&g /
01 Декември 13, 22:38    Коментари (0)

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

Коментари
Няма мнения, вашето ще бъде първото.
Добави коментaр 
От:
Коментар:
Въведете кода от картинката в ляво

 
0.3977